В края на XIX и първата половина на XX век започва същинското стопанско развитие на съвременен Ямбол. Основният поминък на ямболци е земеделието и лозарството. Заедно с това се развиват занаятите и търговията. Започва развитието на средствата за комуникация и построяването на първите транспортни връзки. Така през 1879 г. е създадена пощенската станция в града с телефон и телеграф, а през 1880 г. е открита първата железопътна линия Ямбол-Бургас. Създават се първите фабрики, предприятия и банки. През 1885 г. се открива - Сапунена фабрика, а през 1893 г. - печатница "Светлина". В началото на XX век отварят врати клонът на Българска търговска банка, Българска земеделска банка и Ямболска популярна банка. Ямбол достига същински икономически подем през 30-те години на XX век, когато градът по икономически показатели се реди на 8-9-то място в страната. Започва създаването на големите индустриални предприятия в региона, чиято продукция става известна на международните пазари. През 1925 г. италианецът Жак Сузи открива памукотекстилната фабрика "Тунджа", която осигурява работа за 3000 души. Основен производител на брашно за околията през този период е мелницата на братя Хаджипетрови. Златни медали от панаирите в Солун, Бари, Прага, Виена и Будапеща печелят белите и червени вина на лозаро-винарската изба "Мискет". През 1936 г. се открива фабриката на братя Петкови "Българска консерва" за производството на доматено пюре, което се изнася за скандинавските страни, Англия и Германия. Пак по това време се открива клонове на още две банки - Франко-Българската банка за международна търговия и банка "Български кредит". Открит е първият модерен и голям хотел "Европа". През 1938 г. започва телефонизацията на Ямбол.